Проф. д-р Димитрова: „Връзката между музей „Етър“ и хората е толкова силна, че липсват думи, с които да се опише“

„Когато туристите отново преминат през портите на музея, ще заварят всичко добре съхранено и обгрижено“.
Какво се случва в музей „Етър“ по време на пандемия?
Очакваме времето, когато отново можем да посрещаме посетители. „Етър“ е място, което зарежда със спокойствие, връща човек към корените му, символ е на устойчивост. Точно от това имаме необходимост в периоди на изпитания. И тъй като посетителите не могат да се заредят с тази вяра, идвайки на място, ние им даваме възможност да го направят чрез виртуалната разходка, която предлага нашата старица в интернет. Чрез 3D снимки, всеки може да обходи съоръжения, задвижвани с вода, да влезе в някои от къщите и да види детайли, които са му убягнали. Разбира се, милиони хора имат и свои лични колекции от запечатани в „Етър“ мигове. В екипа ни има силна мотивация за работа – малко от нас на място, други от разстояние. Благодарение на тази всеотдайност, когато хората отново могат да преминат през портите на музея, ще заварят всичко така, както е оставено от предците ни. Вярваме, че след това изпитание стотици хиляди българи и чужденци ще дойдат тук, за да почувстват силата на традицията, запазила един народ. Както го е правила през миналите векове, ще го направи е сега. За да се случва това, ние работим всеотдайно. Наскоро един познат, дочул разговор, че ходя на работа, учудено възкликна: „Вие пък какво работите? Нали музеят е затворен?“. Мнозина не познават музейната работа. Думата музей има гръцки произход, но навлиза в културата през латинския превод – музейон (museum). В древна Елада това е храм на музите, покровителки на изкуствата. В модерната си форма първите музеи възникват в Европа по време на Ренесанса, като колекции от интересни предмети или картини. За първи път музей като термин за сграда и артефакти в нея се употребява през XVII век в Англия. През XVIII век функциите на музеите са свързани с обучения и изследвания. XIX век добавя развлекателна функция и най-накрая – през XX век, идва търговска дейност. Днес повечето държави са превърнали музеите си в стожер на своята културна идентичност и политика, това са едни от най-уважаваните институции. Добрата страна на днешната пандемията е изваждането на преден план на професионалистите. Хората започват да разбират, че без наука, без добре подготвени специалисти трудностите не могат да се преодоляват. През последните години бяхме свидетели на едно уродливо явление – всеки да разбира от всичко и да дава съвети, без дори да се опита да разбере как работи една система. Това беше повсеместно. Определението професор, доцент, учен се използваше като синоним на „останал в миналото“. Сега е момента да се преосмисли това.

Направете си виртуална разходка в музей „Етър“
Съветват ни като си стоим по къщите да свършим работи, които отдавна се каним да направим, да прочетем интересна книга. Ако си представим „Етър“ като един голям дом, какви дейности могат да се свършат?
Да продължи съхраняването на едно от големите богатства на България. Много неща, които днес изглеждат актуални и конвертируеми, ще бъдат засипани от забравата на времето. Остават важните, в които поколение след поколение намира смисъл. Тихо, спокойно, дискретно, без да търсим внимание ние – музейните специалисти, пазим паметта на миналото. Невидимата работа в един музей е много повече от видимата. Професионално подготвени хора правят проучвания за важни събития, личности, организации, начини на живот и всичко, което вече се е случило. Издирват се интересни предмети, документи, снимки, записват се спомени. Тези веществени материали се преглеждат от комисия, която определя значимостта, епохата, начина на изработване и т.н. Комисията прави идентификация на предметите и определя дали имат качества на културни ценности. Тази дейност е много отговорна. Изискват се доста познания и богат опит. Целият процес по идентификация се документира в утвърден от държавата формуляр. Предметът, който получи статут на културна ценност, се записва в специални книги. Описанието в тях трябва да е така направено, че предметът да бъде разпознат, без дори да го виждаш. И отново се разчита на професионализъм и добро познаване на българския език и на специфичната терминология. След това му се търси място на съхранение при определена температура и влажност. Често, преди да бъде прибран във фондовете, артефактът посещава ателието на реставратора, където преминава през сложна процедура на реставрация и консервация. Затова специалистите в музеите, които извършват тази дейност, трябва да бъдат много добре подготвени и се изисква да бъдат вписани в специален регистър. На културната ценност се прави паспорт, в който се описва, всичко което се знае за нея, включително участието й в изложби, публикации и т.н. На всеки пет години се извършва пълна инвентаризация на фондовете на музея, а ежегодно – репрезентативна по специална методика. Ще спра дотук. Описах само една малка част от работата на музейните специалисти. Тя се извършва дори когато музеят не приема посетители. През изминалите три седмици, в които вратите ни бяха затворени за туристи, работихме по обогатяване на сайта с информация, подготвяхме концепции и планове за разширяване на експозициите на вторите етажи на къщите в музей „Етър“, обработвахме книги за библиотеката и архиви, реставрирахме културни ценности, разработвахме тематични картотеки. Този вид работа продължава през април. Във фотографското ателие имаше много негативи и снимки, които сега се описват и анотират. Дизайнерът на музея подготвя две изложби, визията на нов календар за 2021 година, материали за събития, които ще се случат през летните месеци.

Посетители няма нали, как изглежда музей „Етър“ без хора?

Свикнали сме да виждаме посетители навсякъде и през цялата година, защото работим без почивен ден. Сега ги няма и майсторите, макар да имат достъп до работилниците си. Има дежурни, които следят да няма посегателства, за състоянието на сградите, съоръженията, експозициите. „Етър“ има необходимост от хората, както и те се нуждаят от музея. Тази връзка е толкова силна, че липсват думи, с които да се опише. Вероятно не е и необходимо. Както това място, чрез своята символика, дава от енергията си на хората, така и те му вдъхват сила. Обогатяването е взаимно и много пълноценно. Научаваме колко много липсват на посетителите часовете, прекарани в „Етър“, пишат ни непрекъснато във Фейсбук и на електронната поща. Те също липсват на музея – това им отговаряме. И ги очакваме с истинско нетърпение, веднага щом тази ситуация приключи.

Има вероятност веднага след като пандемията хората, да предположим в средата на лятото, да почнат много да пътуват, да се забавляват, мислите ли отсега с какво може да ги изненадате?

Културният ни календар за 2020 г. е подготвен още през ноември миналата година. За съжаление интересни събития през май ще отпаднат, но се надявам да ги реализираме или през есента, или следващата година. Вярвам че Еньовденските празници ще се случат и посетителите ще участват активно в тях. Продължаваме да работим върху подготовката на образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, която ще се състои в началото на август. Есента, ако всичко е нормално, ще направим „Празник на пестила“ и за първи път фолклорен конкурс „Обредна трапеза“. Тези колеги, които работят дистанционно, са ангажирани с всичко около подготовката на изброените събития. Освен това правим експерименти как да стигнем до хората в условията на ограничаване на социалните контакти. Освен виртуален тур на малко познати места в музея, предложихме дистанционно обучение на лазарки, подготвяме занимания от къщи за великденските празници.